Денят, в който боговете умряха

Ерих фон Деникен До г-н Валтер Ернстинг Драги приятелю, Аз съм възхитен и смаян. Сериозно ли си намислил да публикуваш преживяванията си? Ако е така, ще ни осмеят. Само че,... не сме ли свикнали на това ? А малцината, които ще разберат, ще мислят... Но кажи ми, не трябва ли да се страхувам, че по време на бъдещите ми пътувания непрекъснато по петите ще ме следват шпиони? Ето какво е предложението ми. Ще използваш ръкописа си само за домашна употреба. Нека циркулира само между приятели. Нищо повече. И ако наистина мислиш, че някой издател иска да отпечата историята, тогава промени важните дати. Превърни ме в нещо друго, нека Саксайхуаман стане Гоби, нашият приятел, професора, измисли му някакво хубаво име - хубавото име винаги върши чудесна работа - и особено, умолявам те, скрий мястото на станцията! Премести го в Арабия, нямам нищо против да го запратиш и при Савската царица или някъде на изток. Боже Господи! Само си представи, че нашият пощръклял свят Вземе да организира експедиции и поклоннически пътувания до Саксайхуаман. Или военните - сред тях винаги се намират умопобъркани - поискат да се доберат до машината на времето... страшно е да си помислиш какво може да стане Пощади човечеството... Чао! Твой верен Ерих!