Знайно и незнайно

Тази поредица от беседи пред мои студенти през 2000 г. е посветена на Тодор Живков. (Първата, озаглавена „Дъщерята на надеждите", беше за Людмила Живкова и вече е в книжовния свят). С Тодор Живков имах работни срещи от 1969 до средата на 1975 г., когато ръководех Информационно-социологическия център в Централния комитет на Българската комунистическа партия. Този работен пост ми даваше възможност, нещо повече - задължаваше ме да вниквам постоянно в политическата стратегия на тогавашното висше средище на властта у нас и да бъда съпричастен към нейното научно обосноваване. В следващите страници упоменавам част от срещите ми с Тодор Живков, които засягаха работните ни взаимоотношения през споменатото време. Разказвам, разбира се, и за онова, което зная за ролята му в превъзмогването на икономическите, политическите, демографските и културните несъответствия между действителното и желаното в нашето общество по онова време. Към първоначалния вид на беседите прибавям някои по-скорошни мисли и оценки, които, това е обяснимо, осъвременяват съдържащото се в тях. София, 2009 година