Разказ, време и реалност в старогръцката литература

Литературата не е нещо различно спрямо мисленето. Тя мисли, но като напластява и редува различни форми на показване-представяне. В редица случаи това е нейното предимство пред по-прякото редово, научно и философско изразяване. Оттук и моето уважение и към литературата, но и към редовото всекидневно говорене-казване. От тези две уважения следва и особената умерена реч в тази книга, която нарекох условно диатрибна. Умерено разгледах и основния предмет на разказа, като се ограничих до неговите две проявления - на сюжетен разказ и повествование. На другите му проявления не обърнах внимание поради т.нар. диатрибна реч, която ми напомняше неотстъпно, че разказът е колкото литературен, толкова и извънлитературен предмет и че всекидневното говорене не търпи прекалените различавания, а предпочита да сравнява и оприличава и да трупа синонимни названия, без да уточнява техните значения. Богдан Богданов