Визии за демографския проблем в България след 1990 г. Пронатализъм и социална политика

Главният акцент в изследването е поставен върху взаимовръзката между демографските промени в България след 1990 г. и трансформациите в системата на социална защита с акцент върху политиките, насочени към семейството и раждаемостта. Идеята е да се проследи как се преплитат социално-политически елементи от типологията на трите модела на държавата на благоденствието (по Г. Еспинг-Андерсен) в общия Европейски социален модел, който страната се опитва да следва в периода след края на социализма, и как амбивалентното съчетаване на тези елементи поражда доминиращите визии за справянето с демографската криза в страната след 1990 г. Тези визии формират основните дискурси, чрез които се дискутира публичната загриженост за влошаващата се демографска ситуация. Анализът на националистичния, неолибералния и държавно-интервенисткия дискурси включва идентифициране на авторите, които стоят зад тези дискурси, идеологиите, които те изповядват, техните легитимиращи ресурси в подкрепа на защитаваната от тях демографска визия и съответно стратегиите, които те предлагат, за преодоляване на неблагоприятните демографски тенденции. На основата на качествен контент-анализ на политически документи на различни партии и неправителствени организации, както и на богата база от медийни публикации, съобщения, блогове и онлайн форуми са изведени две основни тематични области на обществения дебат – темата за намаляващото българско население и темата за нарастващите етнически диспропорции във възпроизводството. В този дебат доминиращата държавно-интервенистка визия за справянето с демографската криза често пъти има силен националистичен оттенък. В рамките на преплитане на националистичната и държавно-интервенистката визия етническите дисбаланси в раждаемостта се привиждат като най-голямата заплаха за българската нация, докато в рамките на неолибералната визия се дава приоритет на темата за по-адекватното преразпределение на обществения ресурс с оглед подпомагане на най-нуждаещите се семейства, от една страна, но без ощетяване възможностите за възпроизводство в средните прослойки на българското население, от друга.