Снежната кралица

Блестящият роман на Кънингам започва с видение. Ноември 2004 г. е. Барет Мийкс, за пореден път изгубил любовта, върви през Сентръл Парк и нещо го подтиква да вдигне очи към небето. Там зърва бледа светлина, която сякаш гледа надолу към него като божество. Барет не вярва във видения, нито в Бог, но не може да отрече какво е видял. В същото време в Бушуик, сравнително западнала част на Бруклин, по-големият брат на Барет, Тайлър − неизвестен музикант − се опитва, безуспешно, да напише сватбена песен за бъдещата си съпруга Бет, която е тежко болна. Тайлър е твърдо решен да композира песен, която да не е просто сантиментална балада, а истинско изражение на любовта му. Светлината в небето не дава мира на Барет и той неочаквано се обръща към религията. Тайлър започва все по-убедено да смята, че единствено наркотиците могат да отприщят творческата му сила. Бет се опитва да приеме смъртта възможно най-смело. Кънингам проследява как двамата братя Мийкс търсят, всеки по свой начин, път към прозрение. С финия си, изчистен стил той показва изключително разбиране към изпълнените с вътрешни конфликти герои и разкрива какво стои в центъра на човешката душа. „Снежната кралица“, красива и трогателна, комична и трагична книга, доказва отново, че Кънингам е един от великите писатели на нашето време. Магия, чудеса, просветление − тези химери, които търсим в наркотиците, изкуството, религията и секса − са достижими, заключва романът, но няма да ги намерим там, където очакваме. „Не очаквахме да стигнем до тук, нали?“ „Снежната кралица“ е чиста и кристална като ледена висулка; кратък, задълбочен и поетичен размисъл за любовта, смъртта и състраданието, изтъкан от истински майстор на словото. The Guardian Романът е изпълнен с действие, но в същото време стилът е спокоен и чувствен. „Снежната кралица“ ще ви грабне по почти първичен начин, както когато някое ухание се прокрадва в стаята и променя настроението ви още преди да сте го осъзнали. New York Times