По бреговете на Нева

В края на миналия век една книга предизвиква небивал интерес в Русия. Това е книгата на поетесата Ирина Одоевцева – удивително жива, колоритна и интригуваща сбирка от портрети, събития, характери и стихове на поети от следреволюционното време. В нея ще срещнете някои от най-знаковите имена от руския Сребърен век: Николай Гумильов, Осип Манделщам, Анна Ахматова, Александър Блок, Андрей Бели, Владимир Маяковски, Георгий Иванов, Михаил Кузмин, Фьодор Сологуб и др. Одоевцева е любимата ученичка на Гумильов. През 1921 г. заминава за Париж със съпруга си Георгий Иванов и живее там до 1987 г., когато 92-годишна се завръща в своя Петербург. Благодарение на феноменалната си памет в „По бреговете на Нева“ тя възпроизвежда разговори, спорове, признания, които добавят нови щрихи към повече или по-малко познати имена от руския литературен живот в началото на XX в. Разказва с възхита, любов и чувство за хумор, а живият ѝ емоционално обагрен разказ помага на ценителите да се озоват в гладните и страховити преломни години в Русия, когато се създават ярки и емблематични литературни творби. Книгата е написана в Париж през 1967 г., първото ѝ издание в Русия е в края на 80-те години и веднага се възприема от читателите като „бляскаво и увлекателно откровение“. Пиша не за себе си, а за онези, които ми бe дадено да познавам – подчертава авторката. За онези велики поети от следреволюционна Русия, чийто трагичен край вече е бил предизвестен. Одоевцева обаче ги спасява от забвение, като им издига „паметник неръкотворен“, пренасяйки ни век назад по бреговете на Нева... „Одоевцева е литературен псевдоним на Ираида Густавовна Гейнике, родена на 27 юли 1895 година в Рига в семейството на руски немец, известен адвокат. Фамилията на майка ѝ е Одоевцева. Ученичка на Гумильов, „малката поетеса с голямата панделка“, както сама нарича себе си в едно свое стихотворение, е била известна в литературните кръгове на своето следреволюционно време. Всичко беше за мене забава, а съдбата – пътеводна звезда, мимолетно докосна славата полудетската ми глава. Всичко започва така. И всичко свършва през 1921 година. Смъртта на Блок, ужасната гибел на Гумильов. През 1922 година тя се омъжва за поета Георгий Иванов и двамата напускат Русия. Ирина Владимировна живее в емиграция 65 години. Издава първия си поетичен сборник „Дворът на чудесата“ още в Русия през 1921 година. В Париж издава книгите със стихове „Контрапункт“, „Десет години“, „Златната верига“ и „Портрет в римувана рамка“, а също романите „Ангелът на смъртта“, „Огледало“, „Изолда“ и „Простете се с надеждата завинаги“. И две книги със спомени: „По бреговете на Нева“ и „По бреговете на Сена“. “ Анна Колоницкая