Димитрина Савова за изкачването на Фудзияма. Монография

Млада като бях мислех се особена - не като всяка обикновена мома. С моето лице и стремеж към възвишеното аз копнях за хубава любов, за щастие. Всичко или нищо. Във всеки случай - не първият срещнат на пътя. Всеки е ковач на своето щастие. Аз не разрешавах да ми се предписва какво да върша. Но един врабец ми се присмя: "Ще маршируваш в крак така, както ти свири съдбата: полека и бързо в крак..."