Отвъд огледалото

Понякога животът е като взиране в езерно отражение на луната. Струва ти се, че тя е там - истинска, сребърна, потънала в безмълвното небе. И не ти хрумва да вдигнеш поглед нагоре. Нали тогава няма да имаш мира, докато не разбереш. Ще търсиш начин да махнеш огледалото, за да видиш истинския образ. Но искаш ли? Една красива илюзия е достатъчна, за да се радваш на пълнолунието на живота си...