Хаджи Ничо

„Хаджи Ничо" е печатана за пръв път през 1870 г. във в. „Свобода" и същевременно излиза като самостоятелно издание. За втори път тя бива представена на българския читател едва през 1887 г. чрез събраните съчинения в осем тома на Л. Каравелов, подготвени от Захари Стоянов (т. 5). Съдейки по пълния, професионално изготвен библиографски указател „Любен Каравелов" (С., 1989 г.), от 1887 г. досега - до появата й в „Малка ученическа библиотека" на изд. „Слово" - повестта „Хаджи Ничо" е печатана като отделно издание само един-единствен път преди шест десетилетия - през 1940 година. Тук тя се публикува изцяло по нейния текст от „Събрани съчинения в девет тома" (С., БП, 1965, т. 2).