Безсмъртната Хенриета Лакс

Разтърсващ разказ за най-важната жена в историята на медицината... и нейните безсмъртни клетки Ако човек умре, но неговите клетки и тъкани продължават да живеят в биологичните лаборатории по света, дали душата му се е пренесла на небето, или е останала да витае на земята, за да влияе върху живота на хората и да върши чудеса? Този сложен философски въпрос връхлита като гръм от ясно небе върху необразованите потомци на тъмнокожа жена, починала десетилетия по-рано. Възможно ли е лекари да вземат тъканна проба от един човек, да сложат клетките му в епруветка, да ги размножат, и тези клетки да започнат да се разпространяват по цялото земно кълбо, достигайки общо тегло стотици пъти по-голямо от това на пациента, от когото са взети? Възможно ли е един тумор да продължи да съществува и след като е убил жената, в която се е образувал – и това да спаси живота на милиони други хора? Звучи като научна фантастика? Научна – да. Но в тази история няма нищо фантастично, защото всичко това се е случило. През 1951 г. Хенриета Лакс, бедна чернокожа жена, без да иска става причина за едно от най-важните събития в областта на медицината в цялата човешка история. Нейни клетки, взети при биопсия от тумор на шийката на матката, започват да се самовъзпроизвеждат в лабораторни условия и се превръщат в първата безсмъртна човешка клетъчна линия. Наречени „ХеЛа клетки“, те стават стандарт за лабораторни изследвания по целия свят, въпреки че оттогава са създадени и други безсмъртни клетъчни линии. Общото им тегло надхвърля 100 пъти това на „Емпайър стейт билдинг“, а подредени една до друга, могат да обиколят три пъти Земята по екватора. В „Безсмъртната Херниета Лакс“ Ребека Склут разказва историята на тази жена и нейните клетки, довели до революция в съвременната медицина. Ето пет причини, поради които Хенриета Лакс може да бъде определена като най-важната жена в историята на медицината според Popular Science: 1. Преди създаването на ХеЛа линията учените са хвърляли по-големи усилия за поддържане на клетъчните култури живи, отколкото за изследванията, които би трябвало да провеждат с тях. 2. През 1952, годината с най-масова епидемия от полиомиелит, ХеЛа клетките са използвани за изпитване на ваксина, благодарение на която са спасени милиони хора. 3. Някои клетки от тъканната проба на Лакс проявявали различни свойства от останалите. Учените успели да изолират една-единствена клетка, да я размножат и да я използват като основа за създаване на нова клетъчна линия. Изолирането на една клетка и запазването й жива лежи в основата на съвременното клониране и оплождането ин витро. 4. Един учен случайно изсипал в епруветка с ХеЛа вещество, което причинило разделяне на преплетените хромозоми в клетките. По-късно този метод е използван, за да се докаже, че човешката клетка има 46 (23 двойки), а не 48 хромозома, което става основа на някои видове генна диагностика. 5. Открито е, че ХеЛа използват ензима теломераза, за да модифицират ДНК на нормалните клетки, като това им позволява (подобно на други видове туморни клетки) да продължават да функционират в условия, при които нормалните клетки не биха оживели. В момента се провеждат клинични изпитания на противоракови медикаменти, противодействащи на този ензим.