Пир в бърлогата

"Книгата ми “Пир в бърлогата" е разсъждение над Мексико от разстояние. Искрено съм убеден, че нямаше да го напиша, ако не бях напуснал страната си – вероятно нямаше да ми се занимава с наркотиците и насилието, които са редовни теми в медиите и ежедневния живот там. А и фокусът ми сигурно щеше да е твърде различен, може би по-подчинен на политическата коректност. Започнах през 2006-а, когато напрежението, свързано с наркотрафика в Мексико, взе да ескалира. Спомням си, че всяка сутрин, преди да седна да пиша, изчитах първите страници на два или три мексикански вестника онлайн и те неизменно бяха пълни с трупове и отрязани глави... Според мен не бива да има разлика между начина, по който поетите и романистите работят с езика. Същото мисля и като читател: не ме вълнуват “прозрачните” или “обективни” разказвачи – това, което търся, е герой със завладяващ глас. Веднага щом намерих гласа на Точтли, се захванах много прилежно да го изчистя (затова и писах книгата шест месеца, а я редактирах две години). Като погледна назад, бих казал, че във формулирането му се повлиях от три големи литературни образеца, два детски и един тийнейджърски глас – Свят за Джулиъс на перуанеца Алфредо Брайс Еченике, Гилзата на мексиканската писателка Нели Кампобело и Спасителят в ръжта на Дж. Д. Селинджър...” (Хуан Пабло Вилялобос за сп. Гранта, 2012) Толкова пъти са ни казвали, че Мексико е магично и сюрреалистично място, че го повярвахме и престанахме да се опълчваме на нещата, които просто не са наред. Когато в една страна по улиците се търкалят глави, това не е сюрреализъм, а ужас. Хуан Пабло Вилялобос, La razón Една кошмарно изкривена Алиса в страната на чудесата, където абсурдните желания биват изпълнени, мънички пистолетчета стрелят с истински патрони, а гигантски котки се хранят с човешки тела. The Independent Вилялобос майсторски кара един разказ на ужасите да звучи като приказка. Насилието е описано с образцов хумор и лекота, без излишна драма... Великолепен дебютен роман. Letras libres