Плетачката

Историите в тази книга са като димящо черно кафе. Топли. Ароматни. Държащи нащрек сетивата ви. Написани с майсторство и жесток усет към детайла. Истории, които с една подвеждаща лекота заплитат в себе си ироничното, трагичното и в известен смисъл, мистичното. Градски разкази, с някакви вътрешни устои, абсолютно нетипични за психодрамата на градското съществуване. Селски разкази, иронично подкопани в самата си основа от фината, по градски модерна и детайлизирана чувствителност, най-вече на героините. Игра на светлини и сенки. На невъзможни любови и още по-невъзможни примирения. Истории с вкус към асиметричността на човешката екзистенция. Шарени и шантави истории за виенското колело на живота, което ту се въздига, ту пада. Само че разказани без помпозност, а близко и насъщно, на една ръка разстояние – досущ като чашата димящо кафе. Погълнах ги на един дъх и с подобаващо количество цигари. Понеже всъщност обожавам хубаво кафе. А предполагам, вие също. Кръстьо Раленков Че съм се родила в града на правите улици, поетите и липите – Стара Загора, естествено е заслуга на родителите ми, но това, че завърших езикова гимназия в родния град, си е лично моя. Както и решението да се занимавам с литература и чужди езици, което пък ме отведе във Великотърновския университет. Преподавателят ми по английска литература, Спас Николов, е човекът, който ме научи да превеждам поезия, но сериозното ми занимание с превод дойде едва след първата специализация в Абърдийнския университет. След „марсианците“ (Крег Рейн, Кристъфър Рийд), преведох стихове на Шеймъс Хийни и Едуин Морган, продължих с Тед Хюз, Едуин Брок, Робърт Рождественски, Владимир Висоцки… През цялото време след дипломирането си, обаче, не съм спирала да упражнявам професията си – преподавател по английски език. Преди няколко години започнах да пиша собствени неща и вече имам издадени стихосбирката „Вторникът е зелен“ (2011) и „99 лимърика с български привкус“ (2014). Сборникът разкази „Плетачката“ е третата ми книга. Живея в Бургас. Не мога да си представя живота без морето и внуците си – близнаците Кая и Камен, които обожавам. Живка Иванова