Пътят на посвещението. Учението на суфиите. Суфиите за поезията, изкуството, музиката

Учението на суфиите е едно от най-красиво изречените учения на този свят. Неговата мъдрост и способност да докосва всяко сърце му е отредила място сред най-великите достижения на човешката мисъл. Индийският суфи мистик Хазрат Инаят Хан (1882-1927) е негов достоен представител, посветил живота си на мисията да сподели с хората от западния свят учението на суфиите и да открива и говори за най-съкровените за всички нас неща. Суфиите са хора, достигнали много висок етап от своето еволюционно развитие. Техният дух е в постоянна връзка с Невидимото и Непознатото, а целта на съществуването им е да „разпръскват светлината на истината в мрака на човешкото невежество”. Такова е тяхното призвание. Мистицизмът не е религия. Не е вяра. Не е принцип, нито догма. Човек се ражда мистик. Да бъдеш мистик означава да притежаваш светоглед, различен от делничния. За суфиите Бог е източникът и основанието на всичко. Бог е всичко и всичко е Бог. Бог не е абстрактен за тях. Бог е самата действителност, въплътена в принципа на любовта, който гласи: „Колкото по-голяма е твоята любов, толкова по-добродетелен си ти”. По Пътя на Посвещението се тръгва, когато човек, независимо от своето изповедание, вяра и идеи, чувства, че е дошло време да направи крачка в неизвестна посока. Предприемането на тази първа стъпка е посвещението. За да върви по Пътя на Посвещението на мистика му е нужна не вяра, а вдъхновение. А то се ражда от поезията и достига своята най-висша форма в пророчествата. Поетът е душа, дошла на земята, за да се движи и танцува във всички посоки, докосвайки със словата си и небето и нашия свят. Когато в поезията в пълна степен се реализира принципът на красотата, тя се превръща в пророчество. Пророци са Атар, Руми, Хафез, Саади – най-великите поети в човешката история. Пътят на посвещението минава през магията на изкуството. Защото изкуството, в съкровената си същност, пресъздава природата в нейната цялост, завършеност и пълнота. Досегът с истинското изкуство кара душата на човека да се чувства така, сякаш се е сбъднала най-съкровената му молитва: „Да бъде Твоята Воля, както на небето, така и на земята”. Силата на изкуството е в неговата двувалентност – то е проявление на Божията творческа енергия, но носи и отпечатък от душата на художника. Досегът с изкуството е висша степен на посвещение – посвещение в любов към хората и живота.