Приятели мои. Разкази

В шумния автобус на съвременната българска литература, където на всяка спирка връхлитат самонадеяни тийнейджъри и слизат поолисяли труженици на словото, където играят лакти и никой не става, за да отстъпи място на по-талантливия, има няколко писатели, които гледат с умни, добри и леко присмехулни очи на цялата тая дандания наоколо. Тяхната спирка е далече, те ще се нагледат на тая суматоха, ще се нагледат и на следващата. Те ще пътуват дълго. И единият от тях се казва Людмил Станев. Недялко Славов