Наслука

Романът «Наслука» на Фабио Дженовези с оригинално заглавие на италиански Esche Vive («Жива стръв») е български дебют за автора. Дженовези е добре познат и утвърден писател в Италия и извън нея. Още с първите си два романа той успява да наложи тосканското крайбрежие и неговите обитатели като своя основна тема. Докато много съвременни автори се вглеждат в драмата и проблемите на градския човек, Дженовези търси регионалния поглед към действителността, наблюдава селските особняци, прониква в дълбочината на ежедневието и генезиса на чувствата. В романа «Наслука» попадаме в малкия, еднообразен свят на селцето Мульоне. Дженовези не се ограничава в тематиката на романа. В него се разказва за риболов, колоездене, музика, любов, предразсъдъци и всякакви видове сблъсъци между различни култури, различни поколения, различни очаквания. Сред пъстрата галерия от образи в романа авторът проследява трима главни герои и техните лични преживявания. Фиоренцо, който брои дните до матурата и се готви да превземе света със своята хеви метъл банда. Той осъзнава, че задачата няма да е лесна, защото не е изтеглил лесен жребий от живота заради малкия си физически недъг и заради мястото, от което идва. Тициана, която е на тридесет и две и брои дните откакто се е върнала в родното си място след петте най-хубави години в живота си, прекарани в Берлин. Спечелила стипендия в конкуренция с цяла Италия, дипломиран специалист по човешки ресурси от международна класа, тя решава да следва своя вроден идеализъм и прави най-голямата грешка в живота си. Мирко, който е едва на четиринадесет, но е изгряваща звезда по колоездене и вече е спрял да брои наградите и почестите, които получава. Състезанията обаче не го вълнуват толкова, колкото липсата на приятели и нарастващата пропаст между него и връстниците му. Това са главните герои на романа „Наслука”, чиито съдби изглеждат на пръв поглед несъвместими. Всички те обаче живеят в забравено от властите и туристите село, захвърлено из равнините на Тоскана, някъде встрани от Пиза. Със завидна лекота и деликатна ирония авторът успява да заплете тези и още много други теми в завладяващ, богат и непредвидим сюжет, чиято движеща сила се оказва любовта. Стилът на романа увлича със своята непринуденост и с огромната симпатия на автора към героите и събитията, които описва. Критиците в Италия с право определят романа като „провинциална епопея”. Можем само да добавим, че идеята за „глобалното село” тук се сблъсква челно с реалностите на истинското село.