Българският модернизъм

Книгата е панорамно изследване на българския литературен модернизъм, основано на богат материал, част от който е стоял извън литературоведското полезрение, премълчаван е или е превратно интерпретиран. В европейски контекст са характеризирани списанията „Мисъл“, „Везни“ и „Хиперион“ и кръговете около тях. Коригират се неточни постановки за мястото им в българското литературно и общокултурно пространство. Анализирани са възгледите и ролята на основоположници и идеолози на българския модернизъм като д-р Кръстев, П. П. Славейков, Г. Милев, Ив. Радославов, Л. Стоянов, Н. Райнов, Ем. Попдимитров, Ч. Мутафов, Кирил Кръстев, както и на по-слабо изследваните Ив. Андрейчин, Ив. Грозев, Б. Савов и др. Видяно е зараждането на авангардите, на новия витализъм и новия постсимволистичен реализъм в рамките на самия модернизъм. Обстойно е анализирана прозата на Н. Лилиев, а естетическите възгледи и художествените експерименти на Св. Минков и Ч. Мутафов са ситуирани в европейски контекст.