Учението на дон Хуан

„За мен има само пътуване по пътища, които имат сърце. По всеки път, който има сърце. По него аз пътувам и единственото предизвикателство, което си струва, е да измина неговата пълна дължина. Там аз пътувам и гледам, гледам, останал без дъх.“, Дон Хуан Среща с магьосник от племето яки променя живота на студента по антропология Карлос Кастанеда през 1961 г. Първоначално авторът подхожда към дон Хуан строго научно, с недоверие към свръхестественото, но и с огромно любопитство към фолклорното богатство, което старият индианец пази и което, ако не бъде подробно описано, може да бъде изгубено завинаги.Срещите на Кастанеда с дон Хуан обаче бързо прерастват в нещо повече от антропологическо проучване – те се превръщат в пътувания отвъд този свят, в които авторът научава, че законите на неговия разум не са единствените, по които човек може да възприема света, и че отвъд тях го чака огромно, невъобразимо богатство, познание, сила.