Причини за любов

Името на Селвер е познато на интелигентния читател още от времето, когато в социалната мрежа се появиха великолепни стихове с краткия подпис „Селвер“. Известната тайнственост на авторката внасяше допълнителен интерес, гадаеше се дали това не е творчески псевдоним и кой се крие зад него. Творбите бяха в безупречен класически стил и още по-важното – ювелирни не само по форма, но и като тематика, като съдържание и поетичен изказ. С това кратичко „Селвер“ излезе и първата книга на Селвер „Очите на тъгата са зелени“, книга, която буквално стана библиографска рядкост, защото читателят, жаден за безхитростно, човешко и явно изстрадано и преосмислено поднасяне на „нещата от живота“, искаше да чете не псевдоинтелектуални ребуси и римушки, а собствените си чевства и размисли. Намираше се в думите на Селвер. За мен тези качества, които притежава авторката, и начинът, по който ги поднася, са първенстващи в оценката за значимостта на поезията. Селвер не препира да издава книга всяка година, само и само да се „запише“ в историята на литературата. Тя съзнава, че не количеството, а качеството е това, което търси читателят, за да се превърне в съмишленик на автора. „Причини за любов“ надгражда и укрепва мястото на Селвер в стойностната част на съвременната поезия, място, до което имат достъп малцина, за разлика от кохортата, поела задъхано към собственото си обезсмъртяване в някаква прилична или неприлична стихотворна форма. „Причини за любов“ е поезия, не вертикална или зле римувана причина да излееш водопад от нездрави амбиции пред стотина роднини и приятели. Селвер е поет. Поет по душа, поет със собствен стил и собствен глас в литературното пространство. Тя чудесно знае, че „Където съм посяла стихове, ще бъде книжният ми рай“, защото „Излишни са вратите и оградите, когато сме наясно с битието си“. Не търсете помпозни метафори, мъгляви констатации, неясни дори на самия си автор, поплаци и пудросани ахкания и охкания в стиховете на Селвер. В тях има само това, което всеки от нас вижда около себе си. И в себе си. Селвер ни го дава, за да можем да го вземем не съвсем наготово, а да го съпреживеем и да се замислим, че наистина „Колко сме смъртни и колко безсмъртни – никой не знае това“, че „Времето, времето ще ни запрати право към нашите места“, че „И все така е неизбежно това, което ще се случи“. „В дебели книги си държа сърцето, да не разбира, че светът е друг“ изповядва поетесата, а всъщност в нейната тъничка стихосбирка тя ни дава истинския свят – с всичките му причини за любов. Маргарита Петкова, редактор „И щом преодолеем зимата, остават само пролетни глаголи. “ Дори само тези два реда, написани от Селвер, са ми достатъчни, за да съм сигурна в наличието на Поет. Но добрата поезия не те оставя на мира – искаш да четеш още и още. И с мен така се случи – четох още и още от предстоящата й книга „Причини за любов“. И си помислих… колко е хубав светът през  метафорите, дори когато е тъжен. Колко по-вярно разпознаваме идеята за живота и любовта, когато поет ни превежда през това познание… Това прави Селвер – записва талантливо сърцето си и така достига до сърцата на читателите. Без клишета, без бездарни напъни за космополитни обобщения, без размахано пръстче за поука. Чиста, направо кристална лирика. С характер! Характер, който да защити любовта, болката, разочарованието и… красотата. Такава поезия не може да остане незабелязана, защото  „белязва“ по безапелационен начин – просто започваш да я следваш, разлиствайки страниците  и така до… последната. Когато си пораснал с няколко образа повече, когато настъпи радостта, че няма злоупотреба с думите, когато те споходи спокойствието, че талантливите хора виреят на всякаква почва и при различни обстоятелства. Трябва им само един празен лист. Не съм го открила аз. Каза ми го Селвер: „Неясни очертания на вторник, сърцето си оставих в послепис. Не слагайте на думите намордник. На думите им трябва празен лист. “ И още много поетични истини е казала. Струва си да заживеят между две корици, за да стигнат до повече сърца. При всичката ми жал за дърветата, тази хартия няма да бъде похарчена напразно. Камелия Кондова