Много шум за нищо

„Много шум за нищо", написана през 1598 година, представлява едно връщане към по-простата структура на народните сомедии - истории с щастлив изход, обикновено с доста фарсови епизоди и клоунски сцени. Като източник за пиесата е послужил един епизод от Ариостовата поема „Орландо фуриозо", разработен и като отделна повест от италианеца Бандело. Но около тази сантиментална интрига Шекспир е разположил толкова много комични елементи, че пиесата става и за нас истинска комедия; и комичните влюбени - Беатриче и Бенедикт, вплетени в едно действие, тъй просто, че едва ли може да се нарече действие, са толкова по-жизнени и ярки от главните герои, че още през XVII век комедията е била много по-известна на публиката като „Беатриче и Бенедикт", отколкото под истинския си наслов.