Приказки от Оная гора

ТУК СЪМ! Имало едно Мече, което живееше в Оная гора. То си имаше Плюшено мече за прегръдки. Мечето беше още малко, затова се плашеше от сенките в Оная гора. А сенките много обичат да шушнат сенчесто в завесите нощем! Мечето беше още малко и затова плачеше, когато му беше тъжно и самотно. Сълзите много обичат да се търкалят, когато мама я няма. Мечето беше още малко и затова много искаше приказки за „Лека нощ!”. А приказките много искат да ги разказва баба. Мечето беше още малко и затова много обичаше своето Плюшено мече. А Плюшеното мече не можеше да разказва приказки. Не можеше да бърше сълзи. И не можеше да спре сенчестия шепот в завесите нощем. Плюшеното мече можеше само да мълчи. С Онова мълчание, което означава „Тук съм!”. От Онова мълчание сенките стихват, сълзите пресъхват, а приказките оживяват насън... Когато Мечето порасна, подари Плюшеното си мече на своето малко мече. Сега вече то си има плюшено мече за гушкане. А порасналият мечок още си има Онова мълчание, което означава „Тук съм!”. Понеже в Оная гора мечетата се разбират без думи. Щом потегляш натам, сигурно Онова мълчание те е повикало.