Изригването на вулкана - поезия

ПЕТЯ ДУБАРОВА Наричат те с най-нежни имена и се кълнат, че много те обичат, но премълчават своята вина за твоето отлитане, момиче. Звездата, ти, невидимо блести на небосвода тъмно безнадежден и наблюдава... Не, не ни прости ни завистта, ни злобата... С надежда, все тъй, аз те очаквам на брега, но... кой ли пък от хубавото бяга? Недей да идваш, Петя, засега. Животът, в този вид, не му прилягаш. След хиляди години щом все пак превърнат в стих сърцето на земята се завърни при своя лунапарк. Ще бъдеш и реална, и - позната.