Славянска философия

Михаил Бъчваров, Нели Бъчварова ЗА „СЛАВЯНСКА ФИЛОСОФИЯ" НА Д-Р ПЕТЪР БЕРОН Почти век и половина ни делят от публикуването на първото голямо натурфилософско съчинение на д-р Петър Берон „Славянска философия". То е едно от неговите ранни произведения, предшествувано от „Система на атмосферологията" (1846) и „Система на геологията" (1847), издадени, на френски език в Париж. Този труд бележи важен етап в научната еволюция на Берон. Чрез него той напуска линията само на емпирични описания и научни дирения в конкретни области на науката и пристъпва към формулирането на общи за кономерности върху основата на проучени от него факти и данни от различни клонове на природните и хуманитарните науки. Основните положения на „Славянска философия" Берон разглежда като израз на едно ново светоотношение, на нова натурфилософия. Той ги обединява в названието „Славянска философия", защото приема, че славянските народи са били ощастливени от историята, тъй като именно те чрез своите мислители са достигнали до създаването на нова светогледна система. Своите натурфилософски идеи Берон по-късно излага, през 1858 г., в по-обобщен вид в труда си „Произход на физическите и естествените науки и на метафизическите и нравствените науки" (издаден и на български език в 1978 г.). Окончателно развитие на системата си той достига в грандиозната седемтомна „Панепистемия", публикувана в Париж през периода 1861-1867 г. Тя е резултат на най-зрелия период в научното развитие на Берон. В нея той обобщава всички при добити знания от природните, медицинските, хуманитарните и философските науки. В „Панепистемия" П. Берон преодолява едностранчивостта, изразена в именованието „Славянска философия", на натурфилософската си концепция. Неговата система вече носи наименованието „Панепистемия", което според него означава всезнание, всенаука. Това е апогеят на неговата творческа научна дейност. Д-р Петър Берон има субективната претенция, че в натурфилософската си система „Панепистемия" извършва коперникански преврат в науката, замислен от него още в предшествуващите му трудове. По този въпрос той пише: „Това, което астрономите спечелиха със системата на Коперник, ще бъде сега придобито от физиците, химиците, естествениците и метафизиците чрез откриването на произхода на всички науки. Това откритие не само няма да спре сегашните емпирични изследвания на учените, но ще улесни техния прогрес, защото изследванията ще станат по-систематични и по-лесни." Плод на неуморните научни дирения на Берон са няколкото атласа - космогоничен, географски и метеорологичен, освен това произведения, посветени на възгледите му за потопа, няколко по-малки труда, както и първият том на замислената многотомна "Физико-химия"...