Постоянна експозиция

Преслава Виденова наблюдава света с неотстъпчива, но деликатна сдържаност. Поезията й фиксира тревожността, хладината, отказът от сантименти, характерни за съвремието ни, но едновременно с това издирва съкровеното и меко подсказва - трудно е "да мълчиш така безукорно, че да не можеш да се оправдаеш пред самия себе си." Прочетете тази книга! И когато пише, Преслава Виденова удържа в себе си - скрито и безпощадно - етичните императиви, без които човешкото ни съществуване не би било възможно. – Ина Иванова *** ИЗНАСЯНЕ НА СИНА В последната най-южна стая на последния обитаван апартамент на последния двайсет и втори етаж на едничкия блок в този тъжен, населен предимно със скитници, лунатици и амбулантни търговци, в пазарните дни процъфтяващ най-краен квартал моят малък невзрачен Христос вдигна микровъстание. Моят малък невзрачен Христос слезе от малкото сувенирно разпятие, заковано в подпухналата от влага стена, и отърсвайки всичката пепел и всичките сажди, полепвали някога по миниатюрното му лакирано дървено мъченическо тяло, бог излезе от стаята, без да каже и думичка. *** Авторът е лауреат на ХХХVІI Национален младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ – 2020 г. Книгата се издава със съдействието на Община Стара Загора.