Алиса в Страната на чудесата

Историята за Алиса отново ни привиква в заешката дупка с новото красиво издание на български Бялата лодка се плъзга по водите на Темза, а плясъкът на греблата се редува с гласа на Чарлз Доджсън, който разказва чудата история на трите дъщери на декана на колежа Крайс Чърч Хенри Лидъл. . . На тази чудна разходка се ражда една от най-обичаните от малки и големи истории - тази за Алиса и нейните приказни приятели. Историята започва с един бял заек, който носи жилетка и часовник в малкото джобче. Ушатият герой си мърмори под носа и бърза. Вмъква се в дупка в земята, а след него се спуска и Алиса – пропадането е дълго, а с него започва великото приключение на книгата „Алиса в Страната на чудесата“. Книгата е пуликувана през 1865 година, Доджсън се подписва като Луис Карол, и се превръща сензация. Говори се, че е любима на кралица Виктория и Оскар Уайлд. Карол успява да убеди любимия си илюстратор – Джордж Тениъл, да нарисува картинките в книгата и днес ние си представяме героите в книгата най-вече както ги е измислил той. Алиса е с дълги къдрици, а не с късата подстигана на черта прическа на истинската Алиса. След „Алиса“ Луис Карол измисля и продължението – „Алиса в Огледалния свят“, а после написва още 10 книги за математика и забавни поеми и истории. Има страст към театъра и фотографията. До края на живота си през 1898 г. живее и преподава в колежа Крайст Чърч в Оксфорд. Изобретява шахмат за пътешественици, приспособление за четене в тъмното, мнемонична система за запомняне на имена и дати, триколката и много други. В България „Алиса в Страната на чудесата“ се появява почти 70 години по-късно. През 1933 г. тя излиза в превода на Лазар Голдман – тогава на 24 години. Голдман превежда още 4 книги, а след това безследно изчезва. Неговата лична история е точно толкова приказна, колкото преведената от него детска книга. През 2021 г. литературната изследователка Анриета Жекова решава да го издири. Разполага само с името му, което започва да търси в архивите – открива го в годишниците на Роберт колеж в Истанбул, после в писмо до поета Николай Лилиев. В архивния фонд на БНБ тя открива по-ясни следи – става ясно, че е роден през 1909 г. в семейството на търговец от София и това, че напуска страната, за да отиде в Палестина. Но това е всичко – в Израел няма следи от него. След дълго търсене става ясно, че за да избяга от нацистите, той всъщност е заминал за Америка, като първо живее със съпругата си в Париж и там се ражда дъщеря им Силвия. Именно тя разказва на Анриета Жекова, че нейният баща никога повече не се връща към литературата – живее в Ню Йорк до смъртта си през 1995 г. и работи в търговска компания в Ню Йорк.