Сонати. Спомени на маркиз Де Брадомин

"Тези страници са фрагмент от "Свидни спомени", които вече много остарял, започва да пише в емиграция маркиз Де Брадомин. Един възхитителен Дон Жуан. Може би най-възхитителният. Бе грозен, католик и сантиментален" Така Рамон дел Валие-Инклан определя тетралогията "Сонати. Спомени на маркиз Де Брадомин", пресъздаваща старият мит в четирите годишни сезона и на четирите възрасти в живота на героя - тщестлавен и порочен, анахроничен в духа на XVIII век, напомнящ Казанова. Чрез перото на своя най-ярък ваятел, испанският литературен модернизъм освещава една автентична "религиозна идеология", в която любов и езичество възприемат сакрални форми и - с пределна духовна елегантност, домогваща се в изказа до своеобразен поетически поантализъм - обличат в достолепие изтънчения аристократизъм, декаденизъм и космополитизъм. Протагонистът на "Сонети" е архетип на тази нова култура.