Философията на историята в България 1878 - 1948


Анотация
Този том от поредицата „Българска философия и култура" има предимството да бъде не само история, но и своеобразна актуалност, да не е само антология на философско-историческата проблематика като преглед на мъртви идеи, а жива връзка или поне жива аналогия на настоящето. Не че обмислянето на историята се появи у нас сега — под сега нека разбираме времето след 1989 г., - но до тази дата в продължение на десетилетия философията на историята беше трансцендирана в неопределеността на бъдещето, което така и остана само бъдеще. От тоя общ поток, като от всяко правило, имаше изключения, но тук не става дума за изключенията, а за правилото. Това правило отпадна от само себе си след събарянето на Берлинската стена и ония промени, които обърнаха и продължават да обръщат, ако не всички индивидуални, то като цяло обществените ценности. А преоценката на ценностите в сърцевината си—и това го знаем от примерите на самата история, — се основава на новото виждане на живота, което ново виждане търси корените си в историята и така стига до нейното осмисляне, до философията й. Ако ни е позволено едно историческо десакрализиране, то всичко тръгва от осмислянето на изминалото, на произхода — независимо от кръгов или векторен тип, ще рече, от философията на историята като интенция — та какво друго е митологията, ако не нерационална философия на историята, философия на историята в латентно състояние, но със същите импулси, както е и най-развитата.
Добави в любими

17.00 16.32лв.


- 4%
Коментари