Средновековната българска дипломация

Терминът „дипломация”, с който се обозначава една основна страна от външната политика на всяка една държава, се разпространява в Европа едва от края на XVIII в. Произходът му обаче ни отвежда още към античната епоха. Известно е, че в езика на древните гърци с думата „диплома” били наричани две сдвоени дъсчици, които се давали на пратениците в потвърждение на техните пълномощия. Възникването на дипломацията е дълъг процес, чиито корени откриваме в зората на човешката цивилизация. Установено е, че още в първобитните общества постепенно се наложили специфични средства и пътища за мирно регулиране на междуплеменните отношения. Това станало възможно благодарение на съществуващите сходства, както в общественото развитие, така и в обичаите и сакралното право на отделните етноси. С развитието на човешката цивилизация дипломацията непрекъснато променя. Важно значение има и появата на писмеността, която допринесла за усъвършенстването на дипломатическата практика и улеснила контактите между отделните страни.