Цар Симеон Велики

Българино, посети Преслав! То е малко градче на изхода на Върбишкия проход. Слънцето там е светло и меко. Хубаво е преславското грозде, искрометно - преславското вино. Човеците там са добри - ще те погледнат с ясни очи. И като идеш там, вгледай се в останките на Велики Преслав, столицата на Симеон-цар. А привечер, когато денят притихне, вслушай се какво нашепва Камчията, старославната река Туча... Тогава може би ще чуеш далечния звън на някогашните български камбани и величие ще те облъхне. И никога вече няма да се съблазняваш. Ще разбереш, че ти си син на именит и свободен народ, който въпреки всички изпитания и зли деяния живее на все същата българска земя, бащина и дядова, и никога не отмалява духом. Чужденецо, посети Преслав и разгледай останките от града на Симеона, столица на България в 10-ия век. Там ще разбереш защо тука все още живее български народ, който винаги се е борил за хубавото и доброто, за човешката правда, и може би ще си помислиш, че не е редно да се хули и напада този измъчен, но непобедим народ. А вие, славянски родове, поклонете се на старото огнище, от което литнаха искрите на първата славянска книжнина; където най-напред прозвуча първият книжовен славянски език - българският; където беха написани добрите първите къниги писменами Кирила и Методия. Там, в Преслав, ще разберете великия блен за хубост и светлина, който е в сърцето на българина. Пък аз се покланям на всички добри гости на Преслав и предлагам им тези тука слова, които написах пак писменами Кирила и Методия. Дано съм рекъл нещо добро, та Симеон-цар, Климент-свети и Наум-просветеният... и другите именити мъже от онова време не ми се начумерят - много бих се нажалил.